Одрин / Edirne

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен университетски център.

Тракийският университет е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на миналия век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талат Паша Булвари.

В Одрин има две български църкви, от които действащи и до днес са „Свети Георги“ от 1880 г. и „Св. св. Константин и Елена“, построена през 1869 г.

История

Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души. Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на съвременна провинция със същото име.

Градът е известен с джамията на султан Селим II.

В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.

През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.

Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.

През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Одрин има отклонения към Дедеагач на Егейско море.

В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война (1912 – 1913). Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913, крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.

В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион[6], българска католическа гимназия на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.До 1913 г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „Свети Георги“ и „Св.Св.Константин и Елена“. Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“.

Население

След Кримската война край Одрин се заселват кримски татари.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители мюсюлмани, 10 000 жители българи, 16 000 гърци, 6800 евреи, 5200 арменци и 1000 други.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 634 семейства българи екзархисти, 1016 семейства българи патриаршисти и унияти и 2429 гръцки семейства.

Днес Одрин има население от 156 155 (2009) жители.

Образование и култура

Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с Тракийския университет, създаден през 80-те години на ХХ век, достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията Селимие, построена през 1575 г. по проект на най-големия строител на Османската империя – Синан, който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови минарета са изящни, неразделна част от архитектурния силует на сградата и са най-високите в Турция със своите 70 м. Сградата е от типа ротонда, с отлични пропорции, без опори във вътрешното пространство. Интересна подробност са 999-те прозорци – специално магическо число.

Забележителности


Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара Караач (1890 г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници.

Храм „Свети Великомъченик Георги“
Българската църква „Свети Великомъченик Георги“ се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 м2 и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил.

Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.

Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква „Св. Св. Константин и Елена“. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги“. Продължител на делото на бай Филип сега е неговият син Александър Чъкърък, настоящият свещеник в храма.

През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започват. Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г. в присъствието на множество български и турски официални лица от Русенския митрополит Неофит.

През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ е открита постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“
Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ се издига в квартал „Киришхане“, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия.

Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 m². Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.

След Балканските войни 1912 – 13 година заедно с масовото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „Св. Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години на миналия век е опожарена и разграбена. Църквата е реставрирана през 2008 г.

Джамията Селимие
Джамията Селимие е най-голямата гордост на Одрин. Селимие, според някои мнения, превъзхожда по-хубост и внушителност дори Света София в Истанбул, като е призната за едно от най-високите постижения на ислямската архитектура.

Храмът е дело на Мимар Синан (1490 – 1588), главен архитект

Източник: Уикипедия

От TurkeyBG

Прочетете също

Църквата-музей Света София

В днешната ни програма ще посетим един от символите на Истанбул-църквата музей Аясофия. Този обекте …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.