Църквата-музей Света София

В днешната ни програма ще посетим един от символите на Истанбул-църквата музей Аясофия. Този обекте е един от най-важните културни обекти в съкровищницата на Турция и същевременно е и сред най-величествените културни и исторически обекти в света. Този величествен Храм на храмовете, може да бъде видян от всички краища на Истанбул. Централният купол на Аясофия сякаш покрива целия град и го пази от злини.

Константин Велики е построил Истанбул по подобие на вечния град Рим с неговите хиподруми, храмове, площади и дворци. Близо до двореца си той построява една църква. Днешният храм Аясофия се издига именно на мястото на този храм, рухнал в резултат на земетресения.

Строежът на църквата започва в периода на управление на император Константин и приключва през 360та година, по време на управлението на неговия син Константин. По време на едно въстание през 404та година църквата е опожарена. През 415т агодина император Теодосий втори построява на това място нова църква. Тези две сгради са били малки базилики с дървени покриви. И втората църква е опожарена през 532ра година, по време на въстанието Ника. Византийския император Юстиниан полага големи усилия за да възстанови величието на империята и при неговото управление се достигат отново границите от периода на величие на Римската империя. Като символ на своите успехи, император Юстиниян решава да построи на мястото на рухналия храм един нов, величествен храм. След като император Юстиниян установява ръде в държавата, решава да построи нова, голяма църква. Архитектите построили сградата която по своята същност виждаме днес са Антемий от Тралес и Исидор от Милет. Материалите необходими за строежа на църквата са били донесени от всички краища на империята. Отдадено е било огромно значение на подбора на мрамор. Дори се разказва че е бил използван дори мрамор донесен от атлантическото крайбрежие на днешна Франция. Строежът на сградата приключва за пет години и църквата е осветена на 27ми декември 537ма година. Църквата е била възстановявана и разширявана по многобройни поводи, както през византийския, така и през османския периоди. През 15ти век, с икономическото падение на византийската империя, църквата Аясофия е лишена от грижи за поддръжката. През 916та година тя е била седалище на патриарха. След превземането на Истанбул от турците, църквата е превърната в джамия. В цялата османска империя тази сграда е била една от най-добре съхраняваните сгради и се превръща в важен религиозен център. Доказателство за това са гробниците на османскте падишаси Мустафа първи, Селим втори, Мурат трети, Ахмед трети, които се намират тук.

Общата площ на Аясофия е 7570 квадратни метра. Огромният купол е разположен на височина от 55метра и 60 сантиметра и с диаметър от 31-32 метра. От архитектурна гледна точка, най-същественото е че вътрешният обемна сградата е бил разширен с два полукупола добавени до главния купол. Конструкцията на Аясофия е оказала голямо въздействиенад великия турски архитект Мимар Синан. Влизаме в Аясофия от портата наречена Императорските двери тъй като се е използвала единствено от императора и неговата свита. След портата се намира нартекс с девет врати. Тук можем да видим прекрасна мозайка върху която е изобразен Исус Христос. Преминавайки през тези врати достигаме нефа, покрит с огромен купол и няколко полукупола и с прозорци по стените. От купола висят прекрасни светилници. За да опознаете по-добре сградата ви препоръчваме да посетите и страничните галерии и горните етажи. Най-интересните и най-стари две мозайки в църквата са намиращата се в конхата на апсидата мозайка наречена Девата с Младенеца, и мозайката намираща се в Предверието на воините, мястото където са чакали по време на пророведи воините от императорската гвардия, над пасажа водещ към нартекса, и която изобразява Исус седнал на трон и император Лъв шести коленичил пред него. Мозайките датират от девети век. Друга великолепна мозайка тук са изобразени богородица на трон с младенеца между двама императори, Константин-създателят на града и Юстиниян-създателят на църквата. В галериите, в края на южната стена се намира мозайка изобразяваща Христос между образите на византийски император и императрица-онстантин Мономах и съпругата му Зоя. Вдясно от тази мозайка се намира мозайка с образите на император Йоан втори Комнин и съпругата му Ирина застанали от двете страни на Христос. Но най-хубавата от мозайките в Аясофия е намиращата се в същата галерия мозайка показваща Христос между Богородица и Йоан Кръстител. Това е една прекрасно изработена творба датираща от 12ти век.

Капителите на колоните в Аясофия са уникални и прочути и са донесени от четирите краища на света. Някои са донесени от Ефес, други от храма на Артемида, трети от храма на Хелиос в Хелиополис, четвърти от Балбек. Общитият с мед стълб в северозападния ъгъл на северния кораб се нарича камъкът на желанията. В стълба се намира отвор и тук хиляди туристи от страната и чужбина прокарват пръст в отвора и завъртат ръката си в посока на часовниковата стрелка изказвайки си пожелания. Твърди се че ако палецът се навлажни желанието ще се сбъдне.

В много градове във Византийската империя са построени църкви по подобие на Аясофия. Една от тях се намира в град Трабзон.

Разказва се че след приключването на строежа на църквата, византийские император се провиква-Соломон, надминах те.

Разказва се също така че пророкът Мохаммед, след рухването на купола на църквата, изпраща до византийския император един дар, който се вгражда в стените на църквата и защитава до апокалипсиса купола от разрушения. По време на управлението на султаните Баязид Втори и Селим Страшни, са посторени допълнения за защита на купола а Мимар Синан построява допълнителни минарета около него за да го запази от рухване.

След превземането на Истанбул от султан Мехмед Завоевателя, тук се отслужва и първият молебен. През 19 век по искане на султан Абдулмеджид, в Аясофия са проведе реставрационни дейности от братя Фосатти. С нареждане на Ататюрк, от 1934 година храмът е обявен за национален музей. През 1985 година той бе включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Най-сериозни щети на храма са нанесени след превземането на Контстантинопол от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход.

Храмът Аясофия се е отразил силно над турската архитектура на джамии от османския период. Султаните са положили усилия да изпреварят величието на този храм с джамийските комплекси Сюлеймание и Селимийе. В джамията Серимийе е било намерено и разрешение на проблема с издигането на огромни центарлни куполи, който проблем е започнал още при строежа на Аясофия.

От TurkeyBG

Прочетете също

Троя – легендарният град в Анадола

Земите на Анадола крият много тайни на човешката история. В четирите краища на страната ни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.